Мала църква или Сръбско село се намира на територията на община Самоков в софийска област в западната част на страната. Предишното си носи до 1887-ма година, която съвпада с идването на власт на Стефан Стамболов. На седемдесет км в югоизточна посока от населеното място е столицата София, а Самоков е само на двадесет в посока югозапад. То представлява съставно селище за местната община и има официален статут на селище от типа курортно от 1969-на година. До областния град го свързва удобен автобусен транспорт, позволяващ на хората да отиват и се връщат от там. Северното подножие на Рила планина не е единственият възможен географски ориентир за селото, освен това може да се определи като стоящо на брега на река Леви Искър. Снежната покривка на места достига 125 сантиметра, а сняг има през почти половината време от годината – 160 дни. Средните стойности на температурата през зимата са около четири градуса под нулата.
Васил Миков е един от изследователите, даващи информация за възникването на Мала църква. Османската империя има пряка връзка в създаването на селото, защото именно те заселват миньори и рудари от територията на съседната сръбска държава. Това е причината на първо време то да се нарича Сръбско село. Самите жители наистина са от Сърбия, но работят предимно в по-големите централи за руда и мини. Очаквано, през годините броят на местното население намалява. Преди това обаче се забелязва положителна тенденция и прираст на хората, а последното официално преброяване датира от 2010--та година. Тогава е установено, че тук живеят 461 души, а само година по-рано техният брой е бил 467. Но ако тази разлика е малка и не оказва кой знае какво влияние, то по-назад това се усеща ясно. През 1988-ма година например хората тук са 747, а впоследствие с приближаването към 90-те и настъпването на демократичните промени населението в по-малка или голяма степен избира да се настани в големите градове. Там основно може да се разчита на намиране на работа. От годините на шестнадесетото столетие датира запазването на една от значимите културни и исторически ценности – църква с името Св. Св. Петър и Павел.
Ако по време на османското робство храмът в Мала църква е бил заровен в земята съгласно указанията на властта християнските църкви да не се издигат и да не пречат на джамиите, през 1938-ма започва процес на реставриране на храма и неговото проучване. Именно майстори от близката школа в Самоков са ангажирани в изписването на вътрешните стени, а освен че са на няколко пласта, по-късно храмът официално е признат за паметник на родната ни култура. Поречието на реката изобилства от множествено разположени отвесно скали, което го прави много подходящо за приятни разходки през свободното време. Природата е много красива, а Лесако е името на място, до което се стига именно когато се разхождаме покрай брега. Тук реката ненадейно изчезва дълбоко под земята и се появява отново едва след като изминем дистанция от неколкостотин метра. Излужените канелени горски почви преобладават в района, а през юли температурата не надвишава 26 градуса.
